Фосфор P

 Дневна потребност: 1,5-3 гр.
 Това е вторият по съдържание елемент в организма след калция, по-голяма част от количеството ме е съсредоточено в костите, зъбите и кожата. Фосфорът поддържа рН баланса на организма, и той да играе водеща роля в дейността на централната нервна система. Ефективността на фосфора в организма, зависи до голяма степен от баланса му с калция и витамин D. Оптималното съотношение между калций и фосфор е 2:1.
  Естествените продукти съдържащи фосфор са риба, птици, месо, яйца, ядки, семена. Активността на фосфора се намалява под влияние на желязото, алуминия и магнезия.
  Липсата на фосфор веднага се отразява на нивото му в кръвта (хипофосфатемия). Това явление се обяснява с три фактора, или само един от тях:
  1) хиперфункция на  паращитовидните жлези (затруднена реабсорбция на фосфор в бъбречните каналчета)
  2) хиповитаминоза на витамин D (засилено отделяне на фосфат в урината)
  3) недостатъчност на бъбречните тубули (проксимална, дистална - нарушена реабсорбция на фосфор.)
   Хипофосфатемия затруднява образуването на макроергични съединения (аденозин трифосфат, креатин фосфат), нарушено е образованието на РНК и ДНК, забавя се костната минерализация и се развива рахит остеомалация и остеопороза.
   При хипофункция на паращитовидните жлези и бъбречна гломерулна лезия се наблюдава увеличение в нивата на фосфора в кръвта. Увеличеното съдържание на фосфор в храната (съдържание в диетата главно на рибни продукти и хайвер), при едновременно намаляване количеството на калций (от консумацията на големи количества зърнени продукти, съдържащи фитинова киселина, която образува с калция неразтворими съединения, и го изнася от организма) води до отлагането на калций в бъбреците, кръвоносните съдове на червата, и коронарните артерии. Тази патология може да възникне не само при възрастни, но и при деца.
  Под формата на фосфат заема централно място в обменните процеси на вещества и енергия, влиза в състава на костите и зъбите.
   При недостиг на P се наблюдава: объркване, нарушения в кръвообразуването (хемолитична анемия, тромбоцитопения, и др.), мускулни нарушения водещи до парализа, нарушения на костната тъкан и сърдечната дейност.
   При излишък на P се наблюдава: хипотония, намалена концентрация на Ca в кръвта.