Най-добрите източници на калций са мляко и млечни продукти, сирене, риба, ядки, семена, боб, зелени зеленчуци.
Като компонент на хранителни добавки под формата на глюконат, калциев лактат, калциев хелат.
Дневната нужда при възрастен човек е 0,8-1,2 грама.
Патологията на фосфорно-калциевият метаболизъм, се проявява като малабсорбция на калций и фосфор в стомашно-чревния тракт, метаболитни заболявания на костите и зъбите, прекомерно отлагане на калций и фосфор в меките тъкани, промени в нивото на калций и фосфор в кръвта.
В кръвта калция се намира в две форми - йонизиран (активна) - 50% и нейонизиран свързани с протеини - 50%. При ацидоза йонизацията се увеличава (диабет, рак), и алкалоза - намалява (хипервентилация), т.е. калция е в неактивна форма.
Калцият е важен компонент на клетъчните структури, участващи в процеса на нервните възбуда, мускулно съкращение, секрецията на хормони, съсирването на кръвта.
Наскоро Американски изследователи са установили още една много важна ролята на калция в организма. Обикновено на пациентите с хипертония се препоръчва да се намали приема на натриев хлорид, които е рисков фактор за високо кръвно налягане. Установено е, че по-ефективно е не намаления прием на сол, а удвояване приема на калций. Проучването, включващо 5000 пациенти, потвърди способността на калций, да нормализира кръвното налягане. В рамките на шест седмици при 85% от пациентите с хипертония, кръвното налягане се нормализира само чрез удвояване приема на калций.
Основните
регулатори за поддържане на постоянно ниво на калций и фосфор в кръвта са
калцитонин и паратхормона: калцитонин - хормон на C-клетките на
щитовидната жлеза има хипокалцемично действие, паратиреоидния
хормон - хормонът на паращитовидните жлези, се характеризира с хиперакалцемичен ефект.
Бързото въздействие на паращитовидните жлези и C-клетките на щитовидната жлеза
осигурява постоянна калциева хомеостаза. По
този начин, намаляване на нивото на калций в кръвта от всякакъв
произход (хиповитаминоза D, малабсорбция на калций в червата, повишено
отделяне на калций) стимулира дейността на паращитовидните жлези.
Отделящият се паратиреоидният
хормон разрушава протеиноавта костна матрица, и повишава калция в
кръвта (хиперкалциемия), инхибира обратната реабсорбция на фосфор в бъбречните каналчета (хипофосфатемия, хиперфосфатурия).
Повишените
нива на калций в кръвта от всякакъв произход (интравенозно 10% разтвор
SaSl2) стимулира дейността на C-клетките на щитовидната жлеза. Обратно
калцитонина отстранява калция от кръвта чрез бъбреците, потиска отделянето му от
костите, намалява нивото му в кръвта (хипокалциемия,
хиперфосфатемия).
Нарушения в регулацията на калциево-фосфорната обмяна водещи до намаляване на калция в кръвта (хипокалциемия), се наблюдават когато:
1)
хипофункция на паращитовидните жлези 2) хиперсекреция на тиреокалцитонин 3) спиране и забавяне на усвояването на калция в
стената на тънките черва.
Устойчивата хипокалциемия води до промени в нервно-мускулната възбудимост, и появата на припадъци. Това е така, защото калциевите йони са антагонисти на калиевите йони. При хипокалциемия е налице хиперкалиемия. Калия увеличава проводимостта на нервните импулси в синапсите на нервните клетки. Ако няма достатъчно калций в екстрацелуларната течност се увеличава пропускливостта на клетъчните мембрани за йони. В резултат на това намалява нормалния електрохимичен потенциал, получават се спонтанни мускулни контракции, и конвулсии. Смъртта настъпва поради дихателна недостатъчност. При липса на калций се увеличава възбудимостта на нервните клетки. Калциевите йони преминават в клетката, което води до мускулна контракция.
Недостига на калций особено болезнено се отразява на жените в постменструален синдром. Удвоения прием на калций в 85% от случаите отстранява емоционалните и физически симптоми на заболяването.
Недостига на калций е причина за почти 150 болести. Това са пареза на лицевия нерв (изкривяване на лицето), остеопороза и артрит, и още много други. Това, което изглежда изненадващо е, че дори камъните в бъбреците са реакция на недостиг на калций, а не излишък. Появата на камъни в бъбреците е комбинирано със значително намаляване нивото на калций в костите и развитието на остеопороза. Повишения прием на калций способства за отстраняване на бъбречните камъни.
При липса на калций се потиска секрецията на инсулин от β-клетките на панкреаса, влошава се инсулино-зависимата форма на диабет. Алкохолът влошава хипокалциемията.
Хиперкалциемия - повишени нива на серумния калций, се наблюдават при: 1) хиперфункция на паращитовидните жлези, 2) хипосекреция на калцитонин и 3) излишък на витамин D (в
големи дози той имитира ефекта на паращитовидните хормон - мобилизира
калция от костите в кръвта и увеличава усвояването на калция в червата.) 4)
явления на ацидоза се получват, когато е налице хиперкалциемия,
тъй като увеличаването йонизацията на калция, увеличава процента на
активната форма на калций в кръвта. При ацидоза, компенсаторно е повишено отделянето на калций и други електролити от костите в замяна на водородни катиони. Затова при пациенти с рак, някои етапи от диабет, бъбречна недостатъчност, е налице
хиперкалциемия с едновременно развивтие на остеопороза. Продължителната
хиперкалциемия може да доведе до намаляване на нервно-мускулната
възбудимост, и появата на парези, парализи, и образуването
на трудно разтворим калций, който се задържа в тъканите (бъбреци).
