Много учени отъждествяват наличието на калий
в организма, като синоним на нормален сърдечен ритъм и вътреклетъчен катион
обмен.
Норма за прием на калий не е установена,
нормален се счита приемът на 900 мг дневно.
Регулирайки водният баланс калият помага за
нормализиране на кръвното налягане, подобрява притока на кислород към мозъка, и
отделянето на токсините.
Най-добрите естествени източници на калий са
всички зеленолистни зеленчуци, цитрусови плодове, банани и картофи.
Функционалната активност на калият намалява
в следствие консумацията на алкохол, кафе, захар и диуретици.
Патологията на обмяната на калят се
изразява в положителен и отрицателен калиев баланс. При отрицателен калиев
баланс калий може да се наблюдава хипокалиемия.
Хипокалиемията - намаляване на
концентрацията на калий в кръвта под 4 mmol/L. хипокалиемия може да се
идентифицира само с изчерпването на клетъчните резерви от калий, тъй като
спадът в нивото на калий в плазмата води до загуба в клетките. Фактори за
развитието на хипокалиемия:
1) при недостатъчен прием на калий от
храната. Той се намира в зеленчуците, млечните продукти. Минималната дневна
нужда от калий е 2-4 грама;
2) засиленото отделяне на калий чрез
бъбреците, съчетано с ограничен прием или въвеждането в организма на големи
количества натрий;
3) загуба на калий чрез соковете на
стомашно-чревния тракт (повръщане, стомашни дренаж, диария). Стомашния сок може
да съдържа до 20 mmol/L. а храносмилателните сокове на червата - до 8-10
mmol/L. калий. За появата на хипокалиемия допринася и отрицателения азотен
баланс;
4) повишената активност на кората на
надбъбречните жлези;
5) Разреждане на извънклетъчната течност с
осмотични разтвори, не съдържащи калий (парентерално въведени течности по време
на дехидратация).
Хипокалиемията се наблюдава при проводни
нарушения на мусколните влакна, което води до атония на червата, намаляване на
съдовия тонус, промени в ЕКГ (удължаване на QT-интервала, понижаване на
напрежението на T-вълна), промени в централната нервна система. В следствие на
калиевия дефицит и повишеното отделяне на водородни катиони от бъбреците се
развива алкалоза.
Хипокалиемията при експериментални плъхове е
придружена с забавяне на растежа, изтъняване на косъма, хипертрофия на
бъбреците, некроза на миокарда при кучета - възходяща парализа на крайниците.
При хората с дефицит да се появят нарушения на нервната система (депресия),
нервно-мускулни прояви (некординирани движения, хипотония, хипорефлексия,
мускулна хипотрофия) и прояви на сърдечно-съдовата система (хипотония,
брадикардия), повишава се токсичността на сърдечните гликозиди.
Хиперкалиемия (повишена концентрацията на
калий в кръвта над 5 mmol/L.) се наблюдава при прекомерен прием с храната,
намалено отделяне от бъбреците, засилен разпад на тъкани, което води до
освобождаване на калий от клетките, след бързо преливане на голям обем кръв
(постъването на калий от червените кръвни клетки може да извършва чрез дифузия,
т.е. без те да се разрушават), при инсолинова недостатъчност и хипофункция на
надбъбречните жлези.
Калиева интоксикация настъпва, в следствие премахването
кората на надбъбречната жлеза. Успоредно с увеличаване на концентрацията на
калия се повишава рН, развива се ацидоза. Хиперкалиемия се придружава от
брадикардия, мускулни парези, сърцето може да спре в диастола. Също се
наблюдава парализа, парестезии, болки в прасците, диспепсия, нарушена бъбречна
функция.
