Хранителни добавки от iHerb

iHerb е най-добрият сайт за поръчка на хранителни добавки. Стойността на добавките е двойно по-ниска от тази в България. В сайта можете да намерите множество продукти като аминокиселини, антиоксиданти, витамини, ензими, билки, минерали, пробиотици, омега 3-6-9, шампоани, пасти за зъби, кремове, протеини, ядки, различни супер храни като спирулина, афа, органични чай и кафе, храни за домашни животни и др.

Желязо Fe

  Желязото е антианемичен минерал, съставна част от молекулата на хемоглобина, който участва в оксигенирането на клетките, усвоява се само в присъствието на витамините C и E, и придава на кожата розов цвят.

  Човешкото тяло съдържа до 5 г. желязо. 70% от това количество се пада на хемоглобина, част от нето се съдържа в мускулите (миоглобина), окислително редукционните ензими (пероксидаза, цитохроми и др.) Хемоглобинът, който съдържа по-голямата част от желязо, се преработва и използва повторно, при замяната на кръвните клетки на всеки 120 дни. Желязото свързано с протеина (феритин) и в миоглобина се натрупва в организма, в много малки количества.

  Дневната нужда от желязо за възрастни е - 15 мг. Нуждата от желязо за жените е 30-60% повече от мъжете, в следствие на неговата физиологична загуба. В рамките на един месец жените губят два пъти повече желязо, отколкото мъжете. По време на бременност жените имат нужда от повече желязо, отколкото е нормалната физиологична нужда. Изискване за желязо с  увеличава особено през последните три месеца от бременността. Като се има предвид, че желязото не се натрупва в организма, при малкото му постъпване с храна (главно от месото) може да настъпи хипохромна микроцитна анемия.

  Абсорбцията на желязо в червата зависи от нуждите на цялото тяло от този елемент. При пациенти с анемия, усвояването на желязо е по-ефективно, отколкото при здрави хора. Това е така, защото прехвърлянето на желязо от  червата в плазмата се регулира от феритин (сложен комплекс между желязото и белтъка апоферитин).

   Недостигът на желязо може да се развие поради недостига му в храната (при бебета на изкуствено хранене, и при естествено хранене поради липсата му в кърмата). Железният дефицит е налице, когато в храната има големи количества неорганичен фосфор, с които то образува трудно разтворими съединения, при възпалителни процеси в червата, които са съчетани с нарушения на феритиновя механизъм. Прекомерният прием на желязо води до отлагането му в тъканите (хемосидероза) и натрупване в кръвната плазма. Полезността на желязо не е ограничена до участието му във формирането на хемоглобина. Този елемент е необходим за правилния метаболизъм на витамините от група В, повишава имунитета, увеличава толерантността към стрес.

   Източник на желязо за човешкия организъм са: свински черен дроб, говежди бъбреци, сърце и черн дроб, пълнозърнесто брашно, сурови миди, сушени праскови, червено месо, яйчен жълтък, стриди, ядки, фасул, аспержи, меласа, овесена каша.

  Дефицита на желязо в организма, може да елиминира с хранителни добавки, съдържащи желязо в хелатна (лесноусвояема)форма, железен глюконат, железен фумарат, железен цитрат и железен пептонат. Усвояването на желязо е намалена при прекомерна консумация на чай кафе, и яйца. Прекомерните дози желязо може да бъдат опасни за деца с наследствени анемия, така че допълнителен прием на желязо в диетата може да се използва при деца само по лекарско предписание.

Фосфор P

 Дневна потребност: 1,5-3 гр.

 Това е вторият по съдържание елемент в организма след калция, по-голяма част от количеството ме е съсредоточено в костите, зъбите и кожата. Фосфорът поддържа рН баланса на организма, и той да играе водеща роля в дейността на централната нервна система. Ефективността на фосфора в организма, зависи до голяма степен от баланса му с калция и витамин D. Оптималното съотношение между калций и фосфор е 2:1.

  Естествените продукти съдържащи фосфор са риба, птици, месо, яйца, ядки, семена. Активността на фосфора се намалява под влияние на желязото, алуминия и магнезия.

  Липсата на фосфор веднага се отразява на нивото му в кръвта (хипофосфатемия). Това явление се обяснява с три фактора, или само един от тях:

  1) хиперфункция на  паращитовидните жлези (затруднена реабсорбция на фосфор в бъбречните каналчета)

  2) хиповитаминоза на витамин D (засилено отделяне на фосфат в урината)

  3) недостатъчност на бъбречните тубули (проксимална, дистална - нарушена реабсорбция на фосфор.)

   Хипофосфатемия затруднява образуването на макроергични съединения (аденозин трифосфат, креатин фосфат), нарушено е образованието на РНК и ДНК, забавя се костната минерализация и се развива рахит остеомалация и остеопороза.

   При хипофункция на паращитовидните жлези и бъбречна гломерулна лезия се наблюдава увеличение в нивата на фосфора в кръвта. Увеличеното съдържание на фосфор в храната (съдържание в диетата главно на рибни продукти и хайвер), при едновременно намаляване количеството на калций (от консумацията на големи количества зърнени продукти, съдържащи фитинова киселина, която образува с калция неразтворими съединения, и го изнася от организма) води до отлагането на калций в бъбреците, кръвоносните съдове на червата, и коронарните артерии. Тази патология може да възникне не само при възрастни, но и при деца.

  Под формата на фосфат заема централно място в обменните процеси на вещества и енергия, влиза в състава на костите и зъбите.

   При недостиг на P се наблюдава: объркване, нарушения в кръвообразуването (хемолитична анемия, тромбоцитопения, и др.), мускулни нарушения водещи до парализа, нарушения на костната тъкан и сърдечната дейност.

   При излишък на P се наблюдава: хипотония, намалена концентрация на Ca в кръвта.

Магнезий Mg

  Дневна потребност: 0.3 гр.

  Магнезият е вътреклетъчен катион. Кръвния серум съдържа 1,8-2,5 mmol/L.  в еритроцитите е - около 3,5 mmol/L., в клетките е - 16 mg/dL. голяма част от магнезия се намира в скелета. Човешкото тяло съдържа около 20 грама магнезий. Магнезият участва в дейността на ензимите, които катализират разграждането на въглехидратите - фосфатаза, фосфорилазата.

   Много изследователи наричат магнезия антистресов минерал  със антиоксидантно действие. Той влиза в състава на голяма част от ензимите, участващи в синтеза на ДНК и РНК, и подобрява обмяната на веществата в съдовата стена. Магнезий подпомага усвояването на калция, фосфора, калия, витамините B C и E, функционирането на нервите и мускулите, и превръщането на кръвната захар в енергия.

   Необходимостта от магнезий за възрастни - 300-400 мг. на ден.

   Най-добрите източници на магнезий са лимони, грейпфрут, орехи, ябълки, тъмнолистни зеленчуци. А добра хранителна добавка при дефицит се явява  доломита.

   Намаляващи абсорбцията на магнезий са алкохола и диуретиците. Липсата на магнезий в организма може да бъде причинено от тежка диария, и въвеждането на парентерални течности, които не съдържат магнезиеви катиони. Когато концентрацията на магнезий в серума е намалена на 1 mmol/L., е налице синдром наподобяващ делириум тременс. У пациентът се наблюдава полукоматозно състояние. Налице е мускулен тремор, мускулни спазми в ръцете и краката. Въвеждането на магнезий предизвиква бързо подобрение. Абсорбцията на магнезий в червата се забавя, когато има прекален прием на мастни киселини, соли на фитинова киселина съдържащи се в житни растения, фосфор и витамин D. Съществува и вродена недостатъчност на магнезиева абсорбция в червата.

   При дефицит на Mg се наблюдава: намаляване концентрацията на калций и отлагането му в тъканите, тремор, мускулна слабост, сърдечни спазми, нервност, язва, камъни в бъбреците.

   При излишък на Mg се наблюдава: седативен ефект, възможно е потискане на дихателния център.

Калций Ca

   Това е минералът с най-голямо съдържание в организма (1-1,5 кг.), който заедно с фосфора съставя костната тъкан (98%), където се отлага в протеиновата матрицата на костта. Калцият повишава защитните сили на организма, спомага за отстраняване на тежките метали, действа антистресово, противоалергично действие. Заедно с фосфора прави здрави костите и зъбите, а с магнезият - съдейства за нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система и сърдечния ритъм. Калцият подпомага метаболизма на желязо в организма, и в предаването на нервните импулси. За нормалното функциониране на калция е необходим витамин D, без които се развива рахит и остеопороза.
    Най-добрите източници на калций са мляко и млечни продукти, сирене, риба, ядки, семена, боб, зелени зеленчуци.
    Като компонент на хранителни добавки под формата на глюконат, калциев лактат, калциев хелат.
   Дневната нужда при възрастен човек е 0,8-1,2 грама. 
   Патологията на фосфорно-калциевият метаболизъм, се проявява като малабсорбция на калций и фосфор в стомашно-чревния тракт, метаболитни заболявания на костите и зъбите, прекомерно отлагане на калций и фосфор в меките тъкани, промени в нивото на калций и фосфор в кръвта.
    В кръвта калция се намира в две форми - йонизиран (активна) - 50% и нейонизиран свързани с протеини - 50%. При ацидоза йонизацията се увеличава (диабет, рак), и алкалоза - намалява (хипервентилация), т.е. калция е в неактивна форма.
    Калцият е важен компонент на клетъчните структури, участващи в процеса на нервните възбуда, мускулно съкращение, секрецията на хормони, съсирването на кръвта.
   Наскоро Американски изследователи са установили още една много важна ролята на калция в организма. Обикновено на пациентите с хипертония се препоръчва да се намали приема на натриев хлорид, които е рисков фактор за високо кръвно налягане. Установено е, че по-ефективно е не намаления прием на сол, а удвояване приема на калций. Проучването, включващо 5000 пациенти, потвърди способността на калций, да нормализира кръвното налягане. В рамките на шест седмици при 85% от пациентите с хипертония, кръвното налягане се нормализира само чрез удвояване приема на калций.

   Основните регулатори за поддържане на постоянно ниво на калций и фосфор в кръвта са калцитонин и паратхормона: калцитонин - хормон на C-клетките на щитовидната жлеза има хипокалцемично действие, паратиреоидния хормон - хормонът на паращитовидните жлези, се характеризира с хиперакалцемичен ефект.

  Бързото въздействие на паращитовидните жлези и C-клетките на щитовидната жлеза осигурява постоянна калциева хомеостаза. По този начин, намаляване на нивото на калций в кръвта от всякакъв произход (хиповитаминоза D, малабсорбция на калций в червата, повишено отделяне на калций) стимулира дейността на паращитовидните жлези. 

   Отделящият се паратиреоидният хормон разрушава протеиноавта костна матрица, и повишава калция в кръвта (хиперкалциемия), инхибира обратната реабсорбция на фосфор в бъбречните каналчета (хипофосфатемия, хиперфосфатурия).

   Повишените нива на калций в кръвта от всякакъв произход (интравенозно 10% разтвор SaSl2) стимулира дейността на C-клетките на щитовидната жлеза. Обратно калцитонина отстранява калция от кръвта чрез бъбреците, потиска отделянето му от костите, намалява нивото му в кръвта (хипокалциемия, хиперфосфатемия).

   Нарушения в регулацията на калциево-фосфорната обмяна водещи до  намаляване на калция в кръвта (хипокалциемия), се наблюдават когато:

   1) хипофункция на паращитовидните жлези 2) хиперсекреция на тиреокалцитонин 3) спиране и забавяне на усвояването на калция в стената на тънките черва.

   Устойчивата хипокалциемия води до промени в нервно-мускулната възбудимост, и появата на припадъци. Това е така, защото калциевите йони са антагонисти на калиевите йони. При хипокалциемия е налице хиперкалиемия. Калия увеличава проводимостта на нервните импулси в синапсите на нервните клетки. Ако няма достатъчно калций в екстрацелуларната течност се увеличава пропускливостта на клетъчните мембрани за йони. В резултат на това намалява нормалния електрохимичен потенциал, получават се спонтанни мускулни контракции, и конвулсии. Смъртта настъпва поради дихателна недостатъчност. При липса на калций се увеличава възбудимостта на нервните клетки. Калциевите йони преминават в клетката, което води до мускулна контракция.

   Недостига на калций особено болезнено се отразява на жените в постменструален синдром. Удвоения прием на калций в 85% от случаите отстранява емоционалните и физически симптоми на заболяването.

   Недостига на калций е причина за почти 150 болести. Това са пареза на лицевия нерв (изкривяване на лицето), остеопороза и артрит, и още много други. Това, което изглежда изненадващо е, че дори камъните в бъбреците са реакция на недостиг на калций, а не излишък. Появата на камъни в бъбреците е комбинирано със значително намаляване нивото на калций в костите и развитието на остеопороза. Повишения прием на калций способства за отстраняване на бъбречните камъни.

   При липса на калций се потиска секрецията на инсулин от β-клетките на панкреаса, влошава се инсулино-зависимата форма на диабет. Алкохолът влошава хипокалциемията.

   Хиперкалциемия - повишени нива на серумния калций, се наблюдават  при: 1) хиперфункция на паращитовидните жлези, 2) хипосекреция на калцитонин и 3) излишък на витамин D (в големи дози той имитира ефекта на паращитовидните хормон - мобилизира калция от костите в кръвта и увеличава усвояването на калция в червата.) 4) явления на ацидоза се получват, когато е налице хиперкалциемия, тъй като увеличаването йонизацията на калция, увеличава процента на активната форма на калций в кръвта. При ацидоза, компенсаторно е повишено отделянето на калций и други електролити от костите в замяна на водородни катиони. Затова  при пациенти с рак, някои етапи от диабет, бъбречна недостатъчност, е налице хиперкалциемия с едновременно развивтие на остеопороза. Продължителната хиперкалциемия може да доведе до намаляване на нервно-мускулната възбудимост, и появата на парези, парализи, и образуването на трудно разтворим калций, който се задържа в тъканите (бъбреци).

Натрий Na

    Дневната нужда е около 4гр.

   Заедно с калият участва в поддържането на киселинно-алкалния баланс, чрез буферните системи. Един от основните регулатори на обмяната на веществата в бъбреците, и осмотично налягане на кръвната плазма. Необходим е за поддържане на мембранния потенциал на клетките и генериране на възбуждане в нервните и мускулни клетки. В организма се намира в биологичните течности, в клетките, както и в хрущялите и костите.

    Този елемент заедно с калия, е най-потребният (5-6 грама на ден), защото осигурява баланса на телесните течности, под формата на хлориди, фосфати, бикарбонати в кръвната плазма, лимфа, храносмилателни сокове. В извънклетъчната течност, неговата концентрация е 140 mmol/L. в вътреклетъчното пространство - 20 mg/dL и около 1/3 от натрии се пада върху скелета. Нарушеният метаболизъм на натрий е тясно свързан с промените в баланса на телесните течности. Именно натрият помага за съхраняването на калция и другите минерали в разтворима форма. Натрият спомага за функционирането на нервите и мускулите, предотвратява топлинните и слънчеви удари. В човешкото тяло се съдържа около 250 грама натрий.

  Човек получава натрий от много продукти, като например сол, морски дарове, моркови, цвекло, шунка, и бъбреци.

   Увеличеният или намален прием на натрий веднага се отразява на обмяната но солите в положителен или отрицателен баланс.

   Ако има недостатъчен прием на натрий е налице хипонатриемия, в която концентрацията на натрий в кръвта под 135 mg/dL. Същото явление може да се случи при активното отделяне на натрий от организма. Нужда на организма от натрий се увеличава при интензивна загуба на натрий от потта, тежко повръщане, диария. При продължително повръщане в рамките на дни на загуба на натрий може да достигне до 15%. Приема на вода в тези случаи води до още по-голям спад в концентрацията на натрий. Загубата на натрий може да бъде свързано с намаляване на натриева реабсорбция в бъбречните каналчета (хипо-секрецията на алдостерон, намалявне активността на ензимите в каналчета, сукцинат дехидрогеназа. За един ден през бъбреците се филтрира около килограм натриев хлорид, т.е. около 500 грама натрий. 80% от това количество се реабсорбира в проксималните бъбречни тубули, 18-19%  се реабсорбира в събирателните тръби на дисталните каналчета, и само 1% преминал през гломерулите се екскретира в урината. Натриевата екскреция чрез бъбреците се засилва, при постъпване в организма на голямо количество калиеви соли.

    Хипонатриемия може да възникне при разреждане на екстрацелуларната течност чрез въвеждане на хипоосмотични разтвори (парентерално приложение на изотонични течности и прекомерната секреция на антидиуретичен хормон не води до намаляване на абсолютното количество на натрий). Хипонатриемия може да възникне по време на хипоксия при захарен диабет. Хипоксията може да доведе до вътреклетъчна ацидоза, придружена от натрупване в клетката на водородни катиони. Компенсаторно водородните катиони отиват в извънклетъчното пространство в замяна на натриевите катиони.

    При сърдечна недостатъчност, в замяна на натриевите катиони от клетките в извънклетъчното пространство навлиза калий. Това създава опасност от хиперкалиемична ацидоза. Налице е нарушена дейност на сърцето, отслабен пулс, кръвното налягане пада до колапс. Наблюдава се  промяна в съкращаването на скелетната и гладка мускулатура. Развива се мускулна слабост, загуба на апетит, намаляване на усвояването на глюкозата от червата.

    Недостиг на натрий в кръвта чрез хеморецептори намиращи се в хипоталамуса и бъбреците, стимулира биосинтезата и секрецията на алдостерон, който започва в компенсаторно задържа натрий в организма.

    При дефицит на Na се наблюдава: слабост, апатия, главоболие, нарушения на съзнанието, гадене, повръщане, хипотония, мускулни потрепвания.

    При излишък на Na: възбуда, хипертермия, жажда, възможни са гърчове, нарушено съзнание.

Калий K

   Калий - основен вътреклетъчен елемент. При възрастен човек общото съдържание на калий в организма е около 170-180 г. Концентрацията в извънклетъчната течност е съответно 7 mmol/L., във вътреклетъчната течност е – 110-150 mmol/L. относително постоянна величина е нивото на калият в плазмата от  – от 3,8 до 5,4 mmol/L. Заедно с натрия, участва в поддържане обмяната на веществата, стимулира бъбреците в елиминирането на метаболитните токсини, нормализира сърдечната честота и предпазва от токсични ефекти върху сърцето на сърдечните гликозиди (дигоксин, Convallariae glycoside, строфантин К). В допълнение, участва в регулирането на киселинно-алкалния баланс, поддържа кожата здрава.

   Много учени отъждествяват наличието на калий в организма, като синоним на нормален сърдечен ритъм и вътреклетъчен катион обмен.

   Норма за прием на калий не е установена, нормален се счита приемът на 900 мг дневно.

   Регулирайки водният баланс калият помага за нормализиране на кръвното налягане, подобрява притока на кислород към мозъка, и отделянето на токсините.

   Най-добрите естествени източници на калий са всички зеленолистни зеленчуци, цитрусови плодове, банани и картофи.

   Функционалната активност на калият намалява в следствие консумацията на алкохол, кафе, захар и диуретици.

    Патологията на обмяната на калят се изразява в положителен и отрицателен калиев баланс. При отрицателен калиев баланс калий може да се наблюдава хипокалиемия.

    Хипокалиемията - намаляване на концентрацията на калий в кръвта под 4 mmol/L. хипокалиемия може да се идентифицира само с изчерпването на клетъчните резерви от калий, тъй като спадът в нивото на калий в плазмата води до загуба в клетките. Фактори за развитието на хипокалиемия:

  1) при недостатъчен прием на калий от храната. Той се намира в зеленчуците, млечните продукти. Минималната дневна нужда от калий е 2-4 грама;

  2) засиленото отделяне на калий чрез бъбреците, съчетано с ограничен прием или въвеждането в организма на големи количества натрий;

  3) загуба на калий чрез соковете на стомашно-чревния тракт (повръщане, стомашни дренаж, диария). Стомашния сок може да съдържа до 20 mmol/L. а храносмилателните сокове на червата - до 8-10 mmol/L. калий. За появата на хипокалиемия допринася и отрицателения азотен баланс;

  4) повишената активност на кората на надбъбречните жлези;

  5) Разреждане на извънклетъчната течност с осмотични разтвори, не съдържащи калий (парентерално въведени течности по време на дехидратация).

   Хипокалиемията се наблюдава при проводни нарушения на мусколните влакна, което води до атония на червата, намаляване на съдовия тонус, промени в ЕКГ (удължаване на QT-интервала, понижаване на напрежението на T-вълна), промени в централната нервна система. В следствие на калиевия дефицит и повишеното отделяне на водородни катиони от бъбреците се развива алкалоза.

  Хипокалиемията при експериментални плъхове е придружена с забавяне на растежа, изтъняване на косъма, хипертрофия на бъбреците, некроза на миокарда при кучета - възходяща парализа на крайниците. При хората с дефицит да се появят нарушения на нервната система (депресия), нервно-мускулни прояви (некординирани движения, хипотония, хипорефлексия, мускулна хипотрофия) и прояви на сърдечно-съдовата система (хипотония, брадикардия), повишава се токсичността на сърдечните гликозиди.

    Хиперкалиемия (повишена концентрацията на калий в кръвта над 5 mmol/L.) се наблюдава при прекомерен прием с храната, намалено отделяне от бъбреците, засилен разпад на тъкани, което води до освобождаване на калий от клетките, след бързо преливане на голям обем кръв (постъването на калий от червените кръвни клетки може да извършва чрез дифузия, т.е. без те да се разрушават), при инсолинова недостатъчност и хипофункция на надбъбречните жлези.

   Калиева интоксикация настъпва, в следствие премахването кората на надбъбречната жлеза. Успоредно с увеличаване на концентрацията на калия се повишава рН, развива се ацидоза. Хиперкалиемия се придружава от брадикардия, мускулни парези, сърцето може да спре в диастола. Също се наблюдава парализа, парестезии, болки в прасците, диспепсия, нарушена бъбречна функция.