Заедно с калият участва в поддържането на
киселинно-алкалния баланс, чрез буферните системи. Един от основните регулатори
на обмяната на веществата в бъбреците, и осмотично налягане на кръвната плазма.
Необходим е за поддържане на мембранния потенциал на клетките и генериране на
възбуждане в нервните и мускулни клетки. В организма се намира в биологичните
течности, в клетките, както и в хрущялите и костите.
Този елемент заедно с калия, е
най-потребният (5-6 грама на ден), защото осигурява баланса на телесните
течности, под формата на хлориди, фосфати, бикарбонати в кръвната плазма, лимфа,
храносмилателни сокове. В извънклетъчната течност, неговата концентрация е 140
mmol/L. в вътреклетъчното пространство - 20 mg/dL и около 1/3 от натрии се пада
върху скелета. Нарушеният метаболизъм на натрий е тясно свързан с промените в
баланса на телесните течности. Именно натрият помага за съхраняването на калция
и другите минерали в разтворима форма. Натрият спомага за функционирането на
нервите и мускулите, предотвратява топлинните и слънчеви удари. В човешкото
тяло се съдържа около 250 грама натрий.
Човек получава натрий от много продукти, като
например сол, морски дарове, моркови, цвекло, шунка, и бъбреци.
Увеличеният или намален прием на натрий
веднага се отразява на обмяната но солите в положителен или отрицателен баланс.
Ако има недостатъчен прием на натрий е
налице хипонатриемия, в която концентрацията на натрий в кръвта под 135 mg/dL.
Същото явление може да се случи при активното отделяне на натрий от организма.
Нужда на организма от натрий се увеличава при интензивна загуба на натрий от
потта, тежко повръщане, диария. При продължително повръщане в рамките на дни на
загуба на натрий може да достигне до 15%. Приема на вода в тези случаи води до
още по-голям спад в концентрацията на натрий. Загубата на натрий може да бъде
свързано с намаляване на натриева реабсорбция в бъбречните каналчета
(хипо-секрецията на алдостерон, намалявне активността на ензимите в каналчета,
сукцинат дехидрогеназа. За един ден през бъбреците се филтрира около килограм
натриев хлорид, т.е. около 500 грама натрий. 80% от това количество се
реабсорбира в проксималните бъбречни тубули, 18-19% се реабсорбира в събирателните тръби на
дисталните каналчета, и само 1% преминал през гломерулите се екскретира в
урината. Натриевата екскреция чрез бъбреците се засилва, при постъпване в
организма на голямо количество калиеви соли.
Хипонатриемия може да възникне при
разреждане на екстрацелуларната течност чрез въвеждане на хипоосмотични
разтвори (парентерално приложение на изотонични течности и прекомерната
секреция на антидиуретичен хормон не води до намаляване на абсолютното
количество на натрий). Хипонатриемия може да възникне по време на хипоксия при
захарен диабет. Хипоксията може да доведе до вътреклетъчна ацидоза, придружена
от натрупване в клетката на водородни катиони. Компенсаторно водородните
катиони отиват в извънклетъчното пространство в замяна на натриевите катиони.
При сърдечна недостатъчност, в замяна на
натриевите катиони от клетките в извънклетъчното пространство навлиза калий.
Това създава опасност от хиперкалиемична ацидоза. Налице е нарушена дейност на
сърцето, отслабен пулс, кръвното налягане пада до колапс. Наблюдава се промяна в съкращаването на скелетната и
гладка мускулатура. Развива се мускулна слабост, загуба на апетит, намаляване
на усвояването на глюкозата от червата.
Недостиг на натрий в кръвта чрез
хеморецептори намиращи се в хипоталамуса и бъбреците, стимулира биосинтезата и
секрецията на алдостерон, който започва в компенсаторно задържа натрий в
организма.
При дефицит на Na се наблюдава: слабост,
апатия, главоболие, нарушения на съзнанието, гадене, повръщане, хипотония,
мускулни потрепвания.
При излишък на Na: възбуда, хипертермия,
жажда, възможни са гърчове, нарушено съзнание.
